Ориентиране пред блока

Днес взех участие в новата, прекрасна инициатива на симпатягите от НСА - София О-тур. Това ще е серия от състезания по ориентиране в София, като се набляга на атрактивния елемент на парковото ориентиране.

Първото беше на метри от блока в Младост 3, където живяхме с Цеци и Ния две години. Паркът пък е по-познат на дъщеря ми. Тук я разхождахме с бебешката количка.
Познато място, лесен терен, отлично време и въпреки това - голям провал за мен. Да, отдавна нямам амбиции за челни места, но бях разочарован от представянето си. Причините разбира се са обективни и субективни.

Обективните са да кажем 3. От няколко месеца не бях хващал карта. За първи път виждам на практика какво е "вилица" и определено мащаба на картата, който беше 1:2000 (1 см на картата е 20 метра на местността). Обективни са си за мен де - кой ми е виновен?

Субективната като цяло е една - огромно подценяване на цялата ситуация.Нямах търпение да стартирам и тръгнах много уверен. Ясно е, че на терен като този няма как да се изгубиш, но още на втора точка, която беше центъра на вилицата се издъних. Не очаквах, че точката е буквално на 30 м, потърсих я на друго място (например на 60 м), и тази, която видях я ползвах при всяко връщане.

Не ми помогна и това, че моментално направих грешка за 3-та точка, която нямаше просто начин (според мен) да бъде там. Реално това трябваше да ми "каже" че съм изпуснал козите, ама кой да слуша.
После обърках реда на 7 и 8. Когато почнах да гледам накъде е 9-та видях, че ми се губи точка с такъв номер. Просто 9 беше вилицата, което значеше че първо съм взел 8, след това 7. Там оставих поне 40 секунди, но най-забавното предстоеше.

След като чинно обиколих едно от двете училища и взех точката, заради безумната грешка да не си следя картата тръгнах да обикалям пак сградата, вместо да си взема отстоящата на 20 метра точка. Почувствах се като биатлонист - аутсайдер, който освен че е бавен е и неточен, заради което ще прави наказателна обиколка. Тука да кажем сме с 2 минути назад.

Към края пак правих глупости, заради което общият брой на излишно пропилените минути вероятно надхвърли 4, дори и 5.

Накрая разбрах, че съм декласиран заради прословутата вилица. После минах от там и видях каква глупост съм направил.

Доволен съм обаче от урока, който получих. НИКОГА, не подценявай нито една ситуация в ориентирането. Не че не съм го знаел, но досега се спасявах от това, като се криех зад бързото ми физическо отпадане. Сега обаче прецаках нещата още като бях свеж.

Времето ми за 2 км беше 20:21 минути. Намалено с 4-5 заради тия глупости си се получаваше нещо повече от прилично за мен, но това е за съжаление.

Карта от otrening.blog.bg

Още една снимка от otrening.blog.bg